Рожденият ми ден

На 25.08 беше моят рожден ден... беше много яко,като изключим някои неща.. общо взето-кеф..
Тортата беше направена с моя снимка... Беше вкусна... На другите дали им хареса.. не знам..
Лейди Мишел ми подари гривна....става
Самара Майл ми подари някакъв гланц и чорапи..на черепи.Тя си пада само по такива неща.
Сашо Чен-подари ми гримове-боклуци.. хАх и той е такъв Поканих го заради сестра му самара...
Деница Сейшъл-моливи??...бе аз да съм художничка?
Хос Майкъл-чанта...хубава е...
....

Един не се сети да ми подари чихуахуа.. ем аз ще си купя със събраните пари



Моят герой:
Име-Харис Мишай
Прякор-Хари,Хай
Години-15
Рожден ден-25.08
История- родена е в Ангола,Африка.Живее със своя приятел,който е англичанин...надута натура..
Мрази да й казват какво и как да направи нещо... Обича приятелите си като изключим нейната вечна съперничка-Миша ... Може да се каже,че е отличничка като изклюим оценките й по изобрайзително изк.-2,5,4 и 3. затова мрази да влиза в книжарници-винаги може да се видят моливи и тем подобни...
Има брат,който е на 14...казва се Мишо.. Мразят се,бият се постоянно,взимат си парите от касичките...
Любими сайтове- Всички,които може да намерите свързани с гримове и мода
Снимка:

Моят герой:Самара Мейл
Прякор:Няма...просто САМАРА
Години:18
Рождена дата:12.12.1991 год.
История:Родена е в Испания.КОгато е била на 12 тя,сестра й и родителите и са се преместили в Австрия.Има много добри успехи в училище.Най-вече по трудните предмети.Казва,че двете със сестра си много се обичат и не се карат много често.
Братя и сестри:Сестра - Марая
Хоби:Да играе с кучето си и да чати .. както и всичко останало свързано с компютъра.

Снимка:

Ивета написа:

Тъй... Само да попитам. Историята, която е написала братовчедка ми ли да ползваме или тя е просто към описанието на героя й? Тъй като няма и нищо друго започнато ми се струва най-удачно да продължаваме това с магията.

Добре.Съгласна съм.

Предлагам първо да се разкаже как всеки от героите е разбрал, че е магьосник и тогава вече да се събират и да правят каквото ще правят. (:

Усещах, че този ден няма да е обикновен. И нямах предвид, че е рожденият ми ден - не обичах да го празнувам. Не помня някога да съм му обръщала специално внимание. Подсъзнателно знаех, че днес ще се случи нещо странно с мен, върху което нямам никакво влияние, което не мога да спра.
Отново бях в парка. Духаше слаб вятър. Усещах полъха му върху лицето си. Доста приятно чувство, бих казала. Бях решила да нарисувам близката липа, но вятърът издуха листа някъде далеч от полезрението ми. Тъкмо ставах, когато сякаш торнадо се уви около мен. Косата ми се вееше във всички посоки, нещо ме удряше здраво в лицето, краката ми се бяха подкосили. Не можех да видя нищо около себе си, не чувах нищо, освен свистенето на вятъра. Разбрах, че никакъв звук не излиза от устата ми, когато я отворих в отчаян опит да извикам. Щеше да е напълно ненужно, тъй като нямаше никой наоколо, но в момента на паника не бих се сетила за това. В следващия момент земята се разтресе под краката ми. Причерня ми. Ушите ми заглъхнаха. Чувствах се напълно безпомощна. Така исках всичко това да спре. В същата секунда, когато мисълта мина през главата ми, всичко утихна. Сякаш нищо не се беше случило. Листът ми беше на близката пейка, отново се чуваха песните на птиците, нямаше и следа от буря, земетресение или каквото и да било. Беше съвсем спокойно. Огледах се стреснато. Да не би да сънувах?! Наистина ли току-що си въобразих, че има торнадо? Почувствах се адски глупаво. Реших, че имам нужда от сън, затова събрах нещата си, сложих ги в раницата ми и тръгнах към къщи. По пътя усетих странния поглед на една жена, забит в мен. Отново ме обзеха тръпки на страх. Днес определено не ми беше ден. Откога погледите са нещо странно?! Изтичах до нас, къщата ни беше на 20-тина крачки от мястото, на което се намирах. Отворих вратата и когато видях познатата обстановка се успокоих. Уютните стаи ме приветстваха. Нямаше и следа от паниката, която изпитвах преди половин час. Хвърлих чантата си на шкафчето в коридора, като издърпах плеъра си. Обиколих кухнята с поглед и открих бележка, оставена на хладилника. Грабнах я неохотно и се запътих към стаята си. Изкачих стълбите набързо. Бутнах вратата с надпис "Почукай!"(колко изтъркано, хах) и се озовах в малка стая, с кафеви стени и бял таван. Беше доста удобна, по мое мнение. Винаги съм се чувствала комфортно в нея. Имаше един гардероб, легло, малко огледало, закачено на една от стените, бюро с компютър върху него, стол и библиотека, препълнена с най-разнообразни книги, както и няколко плаката. Проснах се на леглото и се загледах през прозореца. Съвсем бях забравила за бележката, бързо я издърпах от джоба на якето си и зачетох оранжевия лист, написан с леко кривия почерк на майка ми:
"Мила, с баща ти ни се налага спешно да отидем до Сиатъл. Леля ти е приета в болница след тежка катастрофа. Знам, че днес е рожденият ти ден, но обещавам - ще се реванширам. Има нещо, което трябва да знаеш. Наистина исках да ти го кажа лично и много съжалявам, че не успях. Знам, че трябваше да го научиш по-рано, за да си подготвена, но все не намирах удобния момент. Не се шокирай! Ти си магьосница..." - когато прочетох последната дума, усетих че стоя с леко отворена уста и ококорени очи. Бях напълно шокирана. Минаха 2 минути, докато осмисля какво пише наистина. Тогава реших, че е редно да продължа. - "Цялото ни семейство е такова, откакто се помня. Всеки от нас има специална дарба. С баща ти можем да контролираме природните стихии, та предполагаме това е и твоето умение. На 14-тия си рожден ден получаваме силите си. На 18 някои от нас получават по още една дарба, но само най-силните. Ние не притежаваме такава. Това не означава, че ти не си по-силна от нас и няма да получиш, но всичко с времето си. Трябва да се научиш да я контролираш, тъй като понякога в изблик на гняв може да предизвикаш сериозни щети. Ние с баща ти ще ти помогнем, доколкото можем. Винаги можеш да разчиташ на нас. Това е в общи линии. Надявам се не те шокирах много. Приеми тази новина сериозно. Не се шегувам. Никак не е забавно да експериментираш със силите си, особено сред хора. Пази това в тайна. Нашият свят не бива да бъде обществено достояние.
Ние ще се върнем след 2 дни. Оставила съм храна в хладилника. Просто трябва да я стоплиш. На плота в кухнята има и пари. Дано не направиш някоя глупост, докато се приберем.
Обичам те,
Мама."

Станах запъхтяна от леглото. Отново същия кошмар. Седмици наред сънувах тъмни фигури в черни мантии, с ярко червени очи. Погледите им бяха празни, но същевременно някак странно плашещи. Една от фигурите започна бавно да се приближава към мен, мантията й се влачеше тихо зад нея. Изпрати възможно най-злобния си поглед към мен и вдигна ръка към гърлото ми. Усетих как страхът надвиваше тялото ми, започнах нервно да се потя и изведнъж всичко изчезна в мрака. Отворих стреснато очи и бързо скочих на земята. Да не би да бях гледала някакъв филм, който бе останал трайно в съзнанието ми?! Не, единственият филм, който съм гледала в близките два месеца, бе една глупава комедия с изтъркани шеги. Това определено не можеше да бъде причина за кошмара ми. Вярно, че беше направо отчайващ, но не и страшен, не... ни най-малко.
Отидох в банята и наплисках лицето си обилно с вода. Сякаш това щеше да помогне да се отърва от съня. Може би грешах - почувствах се много по-добре. Реших, че няма да мога да заспя отново тази вечер, затова се облякох с тъмен анцуг и излязох навън, като грабнах фотоапарата си. Беше пълнолуние. Луната прорязваше тъмнината с бледата си светлина. Многобройните звезди трепкаха в небето. Невероятна гледка. Полюбувах й се известно време, докато не реших, че е време да направя малко снимки. Щракнах няколко пъти с фотоапарата и легнах по гръб на тревата. Загледах се нагоре, като мислено свързвах звездите и образувах различни фигури. Усетих, че дрямката ме наляга. Клепачите ми се притваряха. Затворих очи и се отдадох на съня.
***
Черната фигура отново бе надвесена над мен. Стоеше на около 5 метра от треперещото ми тяло. Вдигна ръката си и стисна въздуха. Усетих неописуема болка във врата си. Какво, по дяволите, ми правеше?! Не можех да си поема въздух, задушавах се, осъзнах, че ми остават секунди живот. И отново всичко изчезна, отворих очи по-уплашено отвсякога. Слънцето тепърва изгряваше, а аз лежах на зелената трева, обградена от свежата й миризма. Изправих се неохотно, като вдигнах фотоапарата, и се запътих към вкъщи. Щях да закъснея за училище. Бързо напъхах учебниците си в раницата, която стоеше на пода, до библиотеката ми. Слязох по стълбите набегом, обух маратонките си и се затичах към гимназията, в която учех.
Първият ми час бе Английски. Винаги съм се справяла добре с него, така че слушах с интерес учителя, докато не долових шушукания зад гърба си.
- Сигурна ли си, че е тя?
- Да, това е момичето от съня ми!
- Добре, вярвам ти. Ще поговорим с нея в междучасието.
- Съгласна съм.
Откога подслушвах разговорите на хората?! Бързо се опомних и отново се заслушах в урока.
Звънецът би и аз започнах да прибирам тетрадката и химикала си обратно в раницата ми, когато момче и момиче се приближиха към мен и ме поздравиха.
- Здравей! - каза тъмнокосо момиче с лек тен. Кафявите й очи ме гледаха топло.
- Зд...равейте. - заекнах аз. Кой знае какво искаха от мен. Рядко някой ме заговаряше.
- Нека ти се представим. Аз съм Тами - протегна ръка към мен момичето. - А това е Ник. - поех ръката, протягаща се към мен и останах със зяпнал поглед. Това момче имаше най-красивите и дълбоки сини очи, които сякаш ме приканваха към себе си. Той се усмихна нервно и аз осъзнах, че е време да пусна ръката му.
- Аз съм Деница. Ъъ... Приятно ми е - усмихнах се глупаво аз. И се почувствах глупаво. Какво ли си мислеше за мен момчето... Сигурно предполага, че съм луда. Господи! Не трябва да си позволявам да го зяпам повече така.
- Знам, че ще ти прозвучи странно, но... хмм, усещаш ли нещо необичайно да ти се случва? - Тами продължи разговора.
- Какво имаш предвид под... необичайно? - Да не би да ме е забелязала да ползвам силите си?! Това не може да е станало. Винаги бях толкова предпазлива, не трябва да е станало.
- Не ме мисли за луда, ноо... Усещала ли си прилив на странна енергия в тялото си след 14-тия си рожден ден? - Да, тя определено знаеше. Но... откъде знаеше, че точно на 14 се сдобих със силите си?! Погледнах я шокирано.
- Ти... как?!
- Значи съм била права. Ти си магьосница, нали?
- Да, но... Как въобще разбра?
- Хах. Много просто. И аз съм такава. - погледнах я още по-учудено. Знаех, че има и други като мен, но нямах ни най-малка представа, че са в моето училище. - Ние, магьосниците, имаме дарбата да виждаме някои неща в сънищата си. Онзи ден съвсем ясно видях лицето ти в съня си... Ти се бореше заедно с нас срещу Тъмните лордове. Това са магьосници, но много по-мощни. Те открай време се опитват да ни затрият от лицето на Земята... ха, и от Вселената въобще. - тук тя се изхихика. - След като убиеш магьосник, ти получаваш дарбата му, затова и те са решили да ни избият. Прекалено жадни за власт и сила са. Няма нищо човешко в тях.
- Чакай малко - спрях я за момент. - Дефинирай 'нас'. Колко магьосници има в това училище?!
- Аз, Ник, сестра ми, ти, както и още около 5-ма, които все още не сме открили, но сме сигурни, че учат тук.
- И какво искате от мен?! Да дойда да се бия с вас срещу някакви си лордове?
- Не още. Засега е достатъчно да започнем да се подготвяме за битката. И те не са някакви си лордове, а тъмни същества, които имат за цел да завладеят света. Моля те, нуждаем се от помощта ти! Светът се нуждае от помощта ти! - тя ме погледна умолително. Погледнах и Ник, но бързо извъртях погледа си, обещах си нещо.
- Добре. Ще помогна. Само кажи как и кога.

P.S. Няма снимка или описание на Тами, затова реших да я опиша малко. Ако Мария не е съгласна с думите ми, може да напише как изглежда и аз ще редактирам мнението си. (:
P.S.2 Ник изглежда като Робърт Патинсън, колкото и глупаво да звучи. xD Просто търсих в Гугъл 'blue-eyed guy' и най-красивото момче, което излезе, беше той... Така че... ^^ 1, 2, 3, 4.
P.S.3 Стана ми скучно *отново хД* и затова пиша, пък и май само аз ще пиша. >.<

сега какво трябва да направим да напишем нашият любим герой и описание за него такали ?

име:кристен стюард
прякор:не пише
години:19 год.
рожден ден: 9 април 1990 ( като мен )
история:Един от най-известните филми в които е участвала е "Здрач". Там тя играе Изабела Суон. След като се премества в малкото градче Форкс, тя се запознава с семейство Кълън, но не подозира за тайната,която крият. А именно че те са вампири. Тя се влюбва във Едуард Кълън Робърт Патинсън и тогава започват приключенията. "Здрач" е по едноименната книга на Стефани Майер, превърнала се в бестселър. На 20 ноември излиза и втората част на филма, където Кристен отново играе Бела.
любими сайтове : този и www.ladypopular.bg
снимки :